В нощта на терористичните атаки в Париж, през ноември 2015 г.mp4, журналистът Антъни Лейри e в своя дом с невръстния си син, а съпругата му е на концерт.mp4 Докато новините за атаките се разпространяват из целия град, Лейри започва да получава текстови съобщения от приятели, в които го питат дали той и съпругата му са добре.mp4 Слушайки, ужасяващите телевизионни репортажи, той се опитва да се обади на съпругата си, но без успех.mp4 Тя е един от 89-те души, убити в театъра „Батаклан“, същата вечер.mp4
В следващите дни, Лейри публикува писмо, превръщащо го в нещо като Facebook сензация, в което се обръща към убийците на жена си.mp4 В него мъжът описва не само мъката си, но и решимостта си да не позволи омразата да разруши живота му, както и този на сина му.mp4 Той пише още, че двамата няма да бъдат сломени, а щастието ще бъде тяхното отмъщение, като няма да губят време, мислейки за терористите.mp4 Ето част от писмото:
„В петък вечерта, вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми.mp4 Но няма да получите моята омраза.mp4 Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души.mp4 Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в неговото сърце.mp4
Затова няма да ви направя този подарък и да ви намразя.mp4 Вие искате точно това, но ако от гняв ви отговоря с омраза, ще се предам на същото невежество, което ви е направило такива, каквито сте.mp4 Искате да ме е страх, да гледам с недоверие съгражданите си, да жертвам свободата си за сигурността? Загубихте.mp4 Играта продължава.mp4
Тази сутрин я видях.mp4 Най-накрая, след изминалите нощи и дни на очакване.mp4 Беше също толкова красива, както когато излезе в петък вечерта.mp4 Също толкова красива, както когато се влюбих лудо в нея, преди повече от 12 години.mp4 Разбира се, че съм съсипан от мъка.mp4 Отстъпвам ви тази малка победа, но тя ще е краткотрайна.mp4 Знам, че любимата ми ще е с нас всеки час, всеки ден и ще се намерим отново в рая на свободните души, в който вие никога няма да бъдете допуснати.mp4
Със сина ми сме само двамата, но сме по-силни от всички армии на света.mp4 Сега няма да си губя повече времето с вас.mp4 Трябва да отида при Мелвил, който се буди от следобедния си сън.mp4 Той е едва на 17 месеца.mp4 Ще си изяде закуската, както всеки друг ден, после ще си играем, както всеки друг ден и през целия си живот, това малко момче, ще ви вбесява, защото ще бъде щастлив и свободен човек.mp4 Защото не – няма да получите и неговата омраза.mp4“
Лейри пише още и за последствията от смъртта на съпругата си.mp4 Както се очаква, те обхващат всички сфери на живота, защото докато скърби, той трябва и да се грижи за малкото си дете.mp4 Това е акт на катарзис, разказан с пробождащ задух, придружен от мъка.mp4 Той казва, че изреченията, съставени от повече от три думи, са били изключително трудни и описва как сърцето му се опитвало да изскочи от гърдите му.mp4
Опитът на Лейри да бъде безразличен към терористите е също толкова разбираем, колкото и ако беше решил да се бунтува срещу тях.mp4 Един от начините да изрази този бунт е, като издигне жена си в култ, но той отказва да се поддаде на това чувство, което го кара да избяга от реалния живот, потапяйки се във водите на омразата.mp4 Решен е да продължи своя път – животът, който очевидно терористите мразят.mp4
За съжаление, това индиферентно отношение, което прониква дълбоко в западната култура, е част от проблема, а не от решението.mp4 Вече е пределно ясно, че терористите не мразят западния начин на живот, само поради сляпа идеология.mp4 Ислямисткият екстремизъм се култивира заради отхвърляне и господство над хората от арабските страни, поради многократната намеса на Запада в Близкия изток и особено заради убиването на невинни родители и деца, което правителствата на развитите страни описват като „обезпечителна вреда“.mp4 Загубата на Лейри е трагична, точно както тази на хиляди семейства в Афганистан, Пакистан, Ирак и Сирия, които преживяват подобна на неговата трагедии, но без да имат шанса да споделят мъката си във Facebook, или в най-продаваните книги.mp4 Тяхното страдание остава безгласно.mp4 И когато ние, цивилизованите хора, чуем за това страдание, се появява опасността да го видим като необходимо, неизбежно, или не толкова дълбоко.mp4 Това насърчава нашето безразличие и засилва фокуса върху собственото ни благополучие.mp4
Християнският принцип НЕ Е „игнорирайте враговете си“, а „обичайте враговете си“.mp4 Това е заповед, която изглежда абсурдна в случая на Лейрис.mp4 Да искаме той да разбере и да обича убийците на жена си, а не просто да се опитва да продължи с живота, изглежда лудост, за повечето от нас.mp4 Но радикално разбитият свят се нуждае от радикални решения.mp4 Исус казва на своите последователи да се молят за онези, които ги преследват.mp4
Той показва това на практика, по време на своята екзекуцията, молейки се за прошка на мъчителите си.mp4 Пред лицето на жестокостта и на смъртта заявява: „Ще получиш Моята любов.mp4“
* Публикувано от David Lovell Publishing, Victoria (2016).mp4
Ако тази статия е предизвикала трудни спомени или чувства във вас, моля, говорете с доверен приятел, член на семейството или с професионалист.mp4