Доброто сърце е избор
Според редица проучвания хората правят около 35 000 избора на ден. Те са от всякакъв род – от привидно незначителни като “да…
„Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за сила всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки… Научи ме правилно да се разпореждам с времето на живота ми. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепенното от по-маловажното… Спаси ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота, благодарение на които можем да израстваме и съзряваме… Дай ми богата фантазия, за да мога в точния миг, в точното време, на точното място, в мълчание или думи, да дам на някого необходимата топлина. Направи ме човек, който знае как да достигне до тези, които са „на дъното“. Спаси ме от страха да пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което аз искам, а това, от което наистина се нуждая.“
Това е част от молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Като че ли точно от това имаме нужда. Защото по време на криза осъзнаваме своята уязвимост. Търсим помощ. Помощ отгоре. Радваме се, когато получим отговор. Ядосваме се, когато Небето мълчи. Но едва ли осъзнаваме, че молитвата ни е в криза, защото се молим само при криза.
Точно това ще ни помогне да осъзнаем богословът Атанас Стоянов в предаването „На фокус“, а д-р Юлияна Михайлова ще ни разкрие терапевтичните ефекти на молитвата.