fbpx

Сълзите на пеперудата

Публикувано на: 15 Октомври, 2020 | 11:15 ч.
Има 342 преглеждания на статията преди вас.

„Внимавайте, Стела е тук!“ – Обичайното предупреждение се чу в амбулаторното отделение на болницата в момента, в който Стела пристигна, въоръжена с редовния си антураж от заболявания.

В резултат на многото си здравословни проблеми, Стела се превърна в редовен посетител на това отделение, където персоналът установи, че на тази жена все нещо й е  криво. Повечето хора в града, изглежда, бяха решили, че тя е от онези трудни персони, които е най-добре да се избягват.

Първата ми среща с нея обаче, не беше в болницата. Случи се, когато странна, ядосана жена влезе през входната ми врата като торнадо и избухна: „Не можете да ме научите на нищо религиозно тук!“ След това, все още ядосана,  продължи: „Познавам Библията много добре, така че  не се опитвайте да ме убедите в нито едно от вашите странни, луди вярвания! ”

Страхувах се, че изригването й  ще сложи край на всяка грижовна атмосфера, която се надявах да създадем при новите си сутрешни срещи.

Тези срещи, провеждащи се в нашите домове, бяха предназначени да насърчат някои от дамите в църквата, които се нуждаеха от малко приятелство и грижа. В удобството на собствените ни домове, се надявахме да се създаде една задушевна  атмосфера, без да съществуват  разсейващи фактори.

Появата на ядосаната Стела привлече вниманието на всички присъстващи и въпреки че първоначално групата беше шокирана от тази себична тирада, тя някак разпозна в нейния изблик по-дълбок зов за помощ.

Бяхме много облекчени, когато Лили – един от нашите редовни членове на църквата, която често беше на събранията ни, пристигна и бързо представи гневната жена като Стела – новата й приятелка.

По време на едно от многобройните посещения на Стела в болницата тя се беше запознала с Лили. Лили, чистачка в същата болница, се възползвала от всяка възможност да говори с нея. В онези ранни дни,  дори случаен поздрав се оказвал труден, тъй като въпросната посетителка била подозрителна към всички и нямала доверие на никого.

Лили често влизала в дома на Стела след работа и помагала в домакинската работа, за да направи живота й малко по-лесен. С течение на времето разбрала, че новата й приятелка е вдовица и по тази причина живее сама.

Християнската писателка Елън Уайт пише в книгата си „Копнежът на вековете“:  „Най-скромният работник, движен от Светия Дух, ще докосне невидими акорди, чийто вибрации ще звънят до краищата на земята и ще направят мелодия през вечните векове.“

Вкъщи, Стела не спирала да се бунтува: „ Добре е да разберете, че съм тук, само защото искам това, което има Лили. Винаги е толкова мила и винаги има такова прекрасно спокойствие. Аз съм много болна, а тя е  мила и разбираща”.

Ако Стела беше наясно със семейната ситуация на Лили, чийто невярващ съпруг й се присмиваше всеки ден заради нейната вяра , тя би се удивила от спокойното й поведение .

С помощта на двa бастунa, бунтовно настроената жена, се добра до един стол. Бяхме изумени, че може да направи това.

Бързо открихме, че е вечно ядосана и трудно се разбира с хората. Тя не само беше болна, но поради ограничената си подвижност и с наднормено тегло.

След това, сякаш го бяхме поискали от нея, тя започна детайлен разказ за последната си операция на подбедрената става.

Стела,  беше в края на петдесетте години, необразована  и определено  изключена от обществото поради постоянното й мрънкане за житейските проблеми. И сега, понеже бе преминала през много болка, тя копнееше за нещо по-добро от това, което бе преживяла до този момент. Силно се нуждаеше от Исус и Неговата нежна изцелителна любов.

Доколкото си спомням,  през онази сутрин  тази жена беше последното нещо, от което се нуждаехме и въпреки това, ние я приехме  с любов.

По време на нашите събирания заедно се молехме, пеехме и споделяхме каквото ни беше на сърце. Всяка седмица четяхме глава от книгата на Елън Уайт „Стъпки към Христос“ и говорехме за нашето желание да имаме по-близка връзка с Исус. И така, седмица след седмица, вярата ни в Спасителя  нарастваше и в същото време започнахме да забелязваме и да се чудим на промяната в Стела. Беше невероятно да наблюдаваме нейния курс към спокойствие и мир.

Един ден  ни каза: „Просто не мога да го разбера. Как може Исус да ни обича толкова много, като всички сме толкова безнадеждни хора? ”

Следващата седмица, след нашето време за молитва, ни сподели своите духовни нужди и вътрешна болка: „Всички сме грешни хора“, започна тя, „и знам, че не можем да се променим сами. Пробвала съм вече. Ние се нуждаем от Светия Дух, за да направим това. Сега тук, при вас открих, че не е важно какво знаете, а кого познавате”.

В онзи момент разбрахме, че сме свидетели на трансформация. Някогашната  гръмогласна и всезнаеща Стела вече не съществуваше. По-ранните й идеи – толкова силни и отбранителни – се промениха, защото тя разбра Божия план за новия си живот. Гледахме с радост как  постепенно предаде живота си на Исус.

Докато една сутрин четяхме Йоан 17:20, където Исус казва: „И не само за тях се моля, а и за онези, които биха повярвали в мен чрез тяхното слово“,  Бог й разкри  своята прекрасна любов  и тя, дълбоко развълнувана, ни каза: „Тази библейска история ясно описва това, че Исус с учениците Си, събрани около Него, ме включва в своите молитви.“

Когато Стела се запозна за  първи път с библейския разказ за предателството на Юда към  Исус, тя беше  емоционално разтърсена от факта, че за няколко нещастни късчета сребро Юда продава най-добрия приятел, когото някога би имал.

Онзи ден всички бяхме свидетели на невероятно чудо, докато Стела говореше за необходимостта си да се покае, да поиска прошка от Господ и да започне нов старт в живота си.

Толкова впечатлена беше  от книгата, която четяхме всяка седмица, че  трудно  намираше  думи, за да изрази чувствата си. „Бог наистина е вдъхновил тази дама да напише такива красиви неща“, каза тя. „Никога през живота си не съм чела нещо толкова прекрасно.“

Постепенно в тези 13 кратки глави от „Стъпки към Христос“ Стела откри точно това, което търсеше: Някой, когото да обича, Някой, на когото да посвети живота си, Някой, когото досега не беше познавала.

Тази оплакваща се, негативна, недоволна жена се прероди като прекрасна нова пеперуда, освободена от стария си, тесен пашкул. Нейното самосъжаление бе изчезнало. Изчезна високия й глас, разсеяността и арогантността й. В очите й имаше сълзи, докато говореше за Исус като за свой Спасител и за необходимостта всички ние да предадем живота си на Него.