fbpx

Силата на прошката

Публикувано на: 21 Май, 2020 | 10:38 ч.
Има 1279 преглеждания на статията преди вас.

Секретарката на Гари Райт забелязала един човек на паркинга. „Беше с качулка и слънчеви очила”, спомня си тя по-късно, „а лицето му беше червено и напукано, сякаш живееше на открито”. Тя го видяла да поставя нещо на земята, пред офиса на семейство Райтс, макар че тогава не сметнала тази постъпка за особено важна.

Когато дошъл на работа онзи ден, през февруари 1987 г., Гари забелязал на паркинга нещо, приличащо на парче дърво с гвоздеи. Преценил, че то може да спука гумата на някой клиент. „Когато го ритнах, чух меко щракване”, спомня си той.

Гари не помни експлозията. Но си спомня как е дошъл в съзнание – на седем метра разстояние и парчета от пакета все още падали върху него. Панталоните му били разкъсани, шрапнелите били прекъснали някои нерви и артерии, а един гвоздей бил пробил брадичката и устните му, почти стигайки до окото. През следващите месеци Гари претърпял множество операции, за да се възстановят скъсаните нерви и сухожилия и да реконструират лицето му.

Гари е жертва на неидентифициран сериен терорист, когото ФБР нарича УнаБомбър. Чак девет години по-късно Дейв Качински припознал в публикувания „Манифест” на УнаБомбър манипулациите на своя блестящ, но нестабилен брат Тед Качински. Дейв уведомил ФБР незабавно.

ПОМИРЕНИЕ

Малко след ареста на УнаБомбър през 1996 г., Дейв Качински се обадил на жертвите на брат си, за да се извини от името на семейство Качински. „Но не ти направи това”, протестирал Гари пред  Дейв.  „Не е по твоя вина“.

На съдебния процес на Тед в Сакраменто, Гари публично благодарил на Дейв за смелостта му да докладва за престъплението на брат си, слагайки край на насилието.

По-късно, по време на едно от прекъсванията на делото, Гари обикалял из Стария град на Сакраменто, когато мобилният му телефон позвънял. „Беше Дейв Качински. Искаше да поговорим”, разказва той. Двамата мъже се срещнали в един хотел и часове разговаряли за семействата, за загубата и разочарованието. „Това беше началото на солидно приятелство, което продължава и до днес”, свидетелства Гари.  През последните 10 години двамата заедно са пропътували хиляди километри, разказвайки своята история – история за прошка и лобиране срещу смъртното наказание.

Би било съвсем разбираемо, ако Гари Райт бе отхвърлил брата на човека, опитал се да го убие. Но той решил  да прости, а не да живее с гнева и негодуванието си.

Понякога се срещам с хора, които носят в сърцата си болка, нанесена още преди години. Понякога онези, които са ги наранили, са вече мъртви. Но те говорят за преживяното, сякаш се случва в този момент! То оцветява целия им живот. Разказват историята си на всеки, който би я изслушал. Така те гледат назад, към болезненото минало, вместо да очакват по-добро бъдеще.

 

ПОЧИСТЕТЕ МЪРТВАТА ДЪРВЕСИНА

Веднъж един озеленител ми обясни защо е важно да се премахват мъртвите клони от дърветата: „Не само, че те могат да паднат върху хора и животни, но когато дойдат бури, много вероятно е живите части на дърветата да бъдат повредени, ако мъртвите клони се отчупят.”

Това е мощна метафора. Животът е тежък и ние също сме блъскани от неговите бури. Защо да носим мъртвата дървесина от миналото, която не допринася за нашия растеж? Когато държим омраза и негодувание в сърцата си, ние причиняваме огромна вреда на самите себе си.

Но какво от това, ако човекът, който ни нарани, никога не се извини? Изненадващо, но извинението на другия не е ключов момент в желанието или способността ни да прощаваме. Поетът Джон Драйдън пише: „Прошката принадлежи на пострадалите.“ Прошката е дар за обидените, а не за извършителя на обидата. Независимо дали другият човек съжалява или не, когато разберем  въздействието на огорчението върху себе си, ще искаме да го елиминираме, преди да ни унищожи.

Когато Исус говори за прошката, Той никога не изисква извинението на извършителя. „Защото, ако простите на другите, когато съгрешават против вас, то и вашият небесен Отец също ще ви прости”, казва Той.

“Но ако не прощавате на другите греховете им, вашият Отец също няма да прости греховете ви.”

Матей 6:14, 15

Можем да простим дори ако другият човек не съжалява за своите действия!

Тед Качински или УнаБомбър, никога не съжалил за постъпката си. Той отказал да сътрудничи като пледирал невинност и държал на своите крайни политически възгледи. Но по време на процеса Гари Райт говорил  директно с него: „Не те мразя“, казал му той. „Отдавна се научих да прощавам и лекувам. Без тази способност щях само да затвърдя твоята кауза.” Каква дълбочина на разбиране! „Ако те мразя, ставам като теб.“ Омразата трябва някъде да спре. Тя спира при Гари.

Исус е бил третиран толкова зле, колкото всеки човек, който е живял някога, та даже и повече.  Макар че е можел  да призове 12 легиона (72 000) ангели, за да Му помогнат (Матей 26:53), Той никога не е  търсил отмъщение срещу преследвачите си. Нито е  чакал, те да изразят разкаяние. Докато висял на кръста, тежестта на тялото му била окачена на два пирона, през изпънатите Му ръце. Полагайки огромни усилия, за да диша, Той успял да прошепне:

„Отче, прости им, понеже не знаят какво вършат.“

Лука 23:34

НЕВИННА ЖЕРТВА

Вечерта на 25 април 1958 г. в Ин Хо Ох, млад корейски студент на обмен във Филаделфия, отишъл до ъгъла, за да изпрати писмо до семейството си в Пусан. Връщайки се от пощенската кутия, той се озовал на пътя на единайсет тийнейджъри, с кожени якета. Момчетата го нападнали с оловна тръба, бутилки и юмруци. Те искали, както по-късно си признали, по 65 цента за всеки, за да влязат в дискотеката. Ин нямал  пари в себе си. Когато полицията го открила в канавката, той вече бил мъртъв.

Филаделфия поискала отмъщение. Областният прокурор осигурил юридически правомощия да третира момчетата като възрастни, за да могат да получат смъртно наказание.

Тогава пристигнало писмо от Корея, което променило всичко. Било подписано от родителите и още 20 роднини на убитото момче. В него се казвало:

„Нашето семейство се събра заедно и ние решихме да отправим петиция – да бъде заведен възможно най-щадящият процес според законите на вашето правителство срещу тези, които са извършили това престъпление… За да докажем искрената си надежда, съдържаща се в тази петиция, решихме да отделим пари, за да създадем фонд, който да се използва за религиозно, образователно, професионално и социално ръководство на момчетата, когато те бъдат освободени… Ние се осмеляваме да изразим надеждата си с дух, получен от Евангелието на нашия Спасител Исус Христос, който умря за нашите грехове. ”

Надгробната плоча на Ин Хо Ох на гробището във Филаделфия гласи:

„Да превърнеш скръбта в християнска цел“.

Каква огромна сила има в прошката!

 

ПРОШКАТА НА ИСУС

„Той е верен и праведен да ни прости греховете ни и да ни очисти от всяка неправда”

1 Йоан 1: 9

Божията прошка е толкова лесно достъпна за нас, толкова благосклонна. Защо не бъдем толкова прощателни към другите, колкото Той е бил за нас? Апостол Павел казва:

Прости, както Господ ти прости

Колосяни 3:13

Има, казва проповедникът Еклисиаст,

„Време за получаване и време за загуба; време за пазене и време за отхвърляне”

Еклисиаст 3: 6

Сега е моментът да отхвърлим  огорченията, които държим  близо до себе си, и гнева, който ни пречи – да простим  дори на тези, които не са поискали нашата прошка. Това е, което Бог прави за теб и мен!

 

Author: Loren Seibold, PUBLISHED IN SIGNS OF THE TIMES MAGAZINE