Темата за насилието върху жени е все още неудобна тема в нашето време. Тя е особено актуална в страни като Австралия и може би има защо.
Статистиките посочват, че всяка трета жена, над 15 годишна възраст, става жертва на физическо или сексуално насилие, упражнявано от познат човек. Почти всяка седмица една жена е убита от ръцете на предишен или настоящ партньор. Въпреки че Австралия е страна , в която насилието не е прието, съществуват тенденции, които го толерират чрез изказвания от рода на: “Мъжете са си мъже”. Налице са още и твърдения, които имат за цел да се прехвърли част от вината върху жертвата – “Нужни са двама за едно танго”. Домашното насилие, макар и да не е единствената форма на агресия, си остава най-омразният акт за една жена.
Трафикът на хора, неравенството и злоупотребата с правата на жените също се считат за форма на насилие. Въпреки че жените живеещи в развиващите се страни, са изложени на този тип насилие много по-често, тези в Австралия също са дискриминирани, което всъщност е коренът на всички гореспоменати проблеми. Между 2007г. и 2012г., например една четвърт от австралийските жени са станали жертви на сексуален тормоз на работното място. Те все още имат ниско представителство на лидерски позиции в частния и обществения сектор, и в същото време високо представителство на нископлатена работа като почасови работници. Макар и да не е изненада, че трафикът на хора в развиващите се страни е прекалено често явление, то Австралия също не е напълно свободна от този проблем.
Трафик на хора
Според Службата на ООН за наркотици и престъпност (UNODC) и Федералната полиция на Австралия (AFP) Австралия е държава-дестинация за трафик на хора с жертви, пристигащи предимно от азиатски страни като: Тайланд, Филипините, Корея и Малайзия. Примамени от обещанието за работа жертвите, може би не осъзнават, че са били измамени и експлоатирани, докато не стигнат до бреговете на Австралия.
Докато трафикантите съумяват да прекарват хора в изолирана островна нация като Австралия, то броят на жертвите, в рамките на един и същ континент или дори в една и съща държава, ще бъде почти неконтролируем. На практика, в световен мащаб по-голяма част от жертвите биват прехвърлени на територията на съседна държава или субрегион, а всяка трета е жертва на трафик в рамките на собствената си държава.
Целева група на трафика на хора са най- уязвимите – жените и децата, особено тези, подложени на лишения и бедност. UNODC изчислява, че 70% от жертвите на трафик са жени, а броят на децата – жертви се е увеличил до почти една трета в световен мащаб.
Що се отнася до субрегионалния трафик, Индия и Непал са особено засегнати. Съобщава се, че около 7000 млади жени и момичета са извеждани от Непал за Индия всяка година. Но проблемът с трафика не е единственият проблем, който засяга тези две азиатски държави.
Неравенство между половете
В Непал са предприети значителни стъпки за преодоляване на неравенството между половете, особено, след като маоистките фракции застават начело на парламента през 2008 г. Жените вече могат да прехвърлят гражданство на децата си; неомъжените дъщери имат същото право да наследяват земя, както синовете (без да е необходимо да са на възраст над 35 години, както изисква предишния закон); жените са наемани почти толкова често, колкото мъжете; жените могат законно да се разведат със съпруга си на основание изнасилване; неспособността на жена да роди деца вече не е основание за развод. Тези законодателни промени са чудесна стъпка напред, към подобряване правата на жените в Непал. Но временната конституция от 2007 г., заедно с други политики не успява да запуши все още вратичките, които законът дава, за да се нарушават правата на жените. Въпреки че са им предоставени равни права на наследство, това важи само докато жената не е омъжена; те имат възможност да работят, но техните заплати са значително по-ниски от тези на мъжете; думата на мъжа тежи повече от тази на жената, което затруднява нежния пол да печели съдебни дела.
Подобни са проблемите и в Индия. Основно притеснение буди спадът в половото съотношение момчета-момичета под седем годишна възраст, в полза на момчетата. През 2001г. статистиката сочи, че в Индия има 927 момичета на всеки 1000 момчета. Към 2011 г. съотношението е спаднало до 914 момичета на всеки 1000 момчета. Коефициентите на детска смъртност са по-високи при момичетата в почти всички региони на Индия – трудно е да се създаде официално становище, но често се споменават селективен аборт и женски инфантицид. Освен това честите практики на непълнолетен брак и домашно насилие над жени остават голям проблем. Изненадваща е високата толерантност към подобно насилие, след като повече от половината мъже и жени обвиняват мъжа за насилието върху жената, подчертавайки и значението за повишаване на осведомеността за правата на жените между двата пола.
Промяната
Базираната в Австралия християнска благотворителна организация Аsian Aid, инициира и подкрепя проекти за справяне с неравенството между половете – основна причина за насилието – в Индия и Непал.
Рупа и Читра Ачаря са женени и работят като образцова двойка (MCC), чрез програма за финансиране на Asian Aid в Западен Непал, борейки се с дълбоко вкоренените и вредни традиционни практики в тяхната общност.
В областта, в която работят, има високо ниво на дискриминация, основана на пол и касти. Детският брак и домашното насилие са много разпространени. Ранният брак е една от причините за трайно високата смъртност при майките, като 12% от момичетата се женят преди да навършат 15 години, а 79% от момичетата сключват брак преди да навършат 19 години.
Като образцова двойка Рупа и Читра са изправени пред предизвикателства от самото начало. „Беше ни много трудно да се противопоставим на тези практики, тъй като нашето семейство и общността заставаха против работата ни“, казват те. С течение на времето обаче двойката забеляза значителни промени сред членовете на общността. „Бяхме срамежливи и се страхувахме да говорим със семейството си за здравословните проблеми на жените, но сега можем да говорим за тези неща открито“, казва Рупа.
През април те научават за сключен брак между две 16-годишни деца. И двете са отпаднали от училище поради бедност. Рупа и Читра осъществяват посещение в дома на момчето и уговарят среща със семейството на момичето. В дискусията двойката обяснява последиците от детския брак и наказанията за тези, които сключват такъв. Също така предоставят отделни консултации и за двама им и ги мотивират да завършат образованието си и да се оженят на законна възраст от 20 години.
След дълги дискусии и много възражения е постигнато съгласие, всяко дете да живее със собственото си семейство; сключването на брак ще се осъществи след достигане на законната възраст от 20 години. Намесата на Рупа и Читра е възможна само поради тесните им връзки с общността.
Програмата за застъпничество на Asian Aid допринася за предотвратяване на трафика на хора, като се бори за равенство между половете. Организацията помага на момичетата да останат в училище за по-дълго време, предоставяйки възможности на жените да се обучават професионално, така че да могат да издържат себе си и семействата си. Повишаването на осведомеността за насилието, трафика, ранния брак и детския труд влияе положително на момичетата и жените да се развиват и израстват в своя живот.