fbpx

Добри новини за съвременни родители

Публикувано на: 27 Ноември, 2020 | 13:45 ч.
Има 608 преглеждания на статията преди вас.

След раждането на втория ни син, достигнах най-ниската си точка на развитие, като родител. Мъчех се да се справям с новороденото си бебе и свръх емоционално дете. Чувствах се, сякаш бях в лодка без котва, подхвърлена от вълните на родителските дилеми.

Живеем в бурното море от съвети и информация. Отчаяно се опитваме да сме в крак с 10-те неща, които всеки родител трябва да знае, 12-те грешки, които родителите  правят, когато са в началото на това поприще и 17-те навика на щастливите семейства. Но в крайна сметка се чувстваме объркани от взаимно противоречиви  съвети, виновни за несъвършенствата си и се страхуваме да не навредим на децата си.

Според Сю Палмър, автор на „Токсично детство“, това е характерно за съвременните бащи и майки: „ В свят на бурна промяна доверието е слабо. Моралната и социалната сигурност [на предишните поколения] са се разпаднали и изглежда няма какво да се постави на тяхно място. ”

Когато се нуждаех от съвет, посегнах към древната мъдрост на моите предци –  Библията. Писнало ми беше от нестабилните прищевки на времето, в което живеем, от интернет съветите и жадувах за неизменната, вечна мъдрост, която получавах от родените преди мен.

Отворих Библията, търсейки дребен ориентир, за който да се хвана, но намерих нещо много по-добро. Библията ми показа голямата картина на родителството и настойничеството, което очерта перспективите в живота  за мен. Нейното послание ми помогна да намеря яснотата, увереността и смелостта, необходими за отглеждането на следващото поколение.

 

Повече от щастие

Съвременният свят работи усилено, за да ни убеди, че целта на живота е щастието. Непрекъснато ни казват: „Правете всичко, което ви прави щастливи; следвайте сърцето си.” Когато ни питат нас – съвременните родители: какво искаме за своите деца, ние отговаряме в унисон: „Ние просто искаме те да са щастливи!“ И така ставаме тревожно зависими от емоциите на децата си, правим всичко възможно, за да сме сигурни, че те се чувстват вечно щастливи и успешни.

Но има един проблем: колкото повече гоним щастието, толкова по-малко изглежда го намираме. В Западния свят процентите на депресия и психични заболявания, както при възрастни, така и при деца, никога не са били по-високи от сега. Ако целта на живота ни е само тази – да се чувстваме щастливи, тогава повечето от нас са се провалили.

Но добрата новина на Библията е, че, ние и нашите деца, сме създадени с по-висш смисъл. Още първите глави на Свещеното писание показват, че хората са сътворени по Божий образ. На нас ни е подарен животът, за да почитаме Бога, като живеем добре в неговото присъствие и правим добро на другите около себе си.

Следователно, задачата на родителя не е да форсира в детето фалшиво чувство за щастие, а в това да му помогне да изгради тясна връзка с Бог, за да изпълни предназначението на своето съществуване, а именно Той да възстанови своя образ в него.

Има изследвания, които показват, че преследването на добри чувства и бягането от лошите всъщност, не носи дългосрочно удовлетворение. Ако спрем да се фокусираме върху това да накараме децата си да се чувстват добре и започнем да им помагаме да правят добро в съответствие с целта си, всъщност, ще им дадем най-добрия шанс да намерят истинско удовлетворение, в дългосрочен план.

 

Не се изисква да сме съвършени

Ако съвременната психология ни е научила на нещо, то това е “Вината е на родителите ни!” Естествено, когато станем родители, започваме да се притесняваме за това, което децата ни ще кажат на своя психолог след 20 години. Страхуваме се, че нашите грешки и несъвършенства ще „бележат“ децата ни за цял живот.

Родителите и децата са създадени с цел да почитат Бога, да живеят добре в Неговото творение и да правят добро на другите. Но има проблем: ние сме хора. Библията е честна за нашите човешки ограничения. Тя признава, че всички ние – и възрастни, и деца – сме родени с тенденцията да не изпълним Божието предназначение за нас.

Понякога мисля, че родителството е извадило най-лошото в мен. Има ситуации, в които чувствам, че не мога да остана спокойна и да се справя през цялото време. Един от лошите ми моменти, като майка, бе когато вторият ни син току-що се беше научил да ходи. Той се разхождаше из двора ни, когато тригодишният му брат дойде и го блъсна. Бях толкова ядосана и засрамена, че собственият ми син  направи такова нещо, че съответно отидох и блъснах  него. Изглежда, че родителството е пълно с такива моменти, когато правим и казваме неща, за които много съжаляваме след време.

Библията описва света, в който живеем, като „паднал“ или несъвършен. В този свят родителите никога не могат да бъдат перфектни – ние имаме както положително, така и отрицателно въздействие върху нашите деца. От това следва, че и човешките деца не са съвършени. И тук, в този паднал свят, не можем да спрем лошите неща да се случват на нашите деца, а това внася чувство на вина и страх в душите ни.

Но добрата новина на Библията е, че има един съвършен Родител: Бог. Той ни кани, независимо от нашата възраст, да идваме при Него. Ако смирено признаем своите недостатъци, Бог ни приема в духовното си семейство. Той ни прощава чрез смъртта на своя съвършен Син –  Исус и ни изпълва със Силата Си всеки  ден.

Ние не можем да контролираме света на децата си, но нашият Баща се грижи. Когато достигнем границите на нашите човешки възможности, можем да погледнем към нашия Отец в небето и да очакваме от Него състрадание и сила.

Експертите настояват родителите да се откажат от вредното мислене на перфекционизма и просто да се стремят да бъдат „достатъчно добри“. Нашите несъвършенства и грешки могат да станат възможности да покажем на децата си как да се ориентират в този несъвършен свят. Можем да им покажем как да се извиняват и как да продължават напред.

 

Четете по-малко

В тази епоха на информация е изкушаващо да занесем нашите родителски дилеми направо при „Д-р Google“ и да започнем да кликваме върху безкрайната бройка статии. Но когато правим това, е лесно да се фокусираме върху малките подробности от живота на децата си и да забравим за това, което наистина има значение. В един момент разбрах, че съм се загрижила повече за това колко порции зеленчуци ядат момчетата, отколкото дали са добре възпитани!

Но добрата новина е, че в Библията Бог ни е показал вечните ценности, които могат да ни помогнат да дадем приоритет на това, което наистина има значение, когато става въпрос за отглеждането на нашите деца.

Божиите ценности лесно се обобщават. Исус казва, че всички закони и заповеди в Библията са израз на любовта – любов към Бог и любов към другите. Да обичаш Бог означава да Го признаеш за твой Създател и само на него да Му се покланяш. Да обичаме другите хора означава да се ангажираме с това те да са добре.

Когато в съзнанието ни се върти твърде много информация за родителството, добре е да се отдалечим малко от нея и да си припомним ключовите ценности, които искаме да формираме в децата си.

 

Не сте сами

Една от основните причини съвременното родителство да е толкова трудно е, че за първи път в историята се опитваме да правим всичко сами. Отдалечихме се един от друг – от собствените си родители, приятели, съседи. Придобихме чувството, че само ние – мама, татко и децата се борим срещу света.

Но добрата новина на Библията е, че не трябва да правим това сами. Бог винаги е призовавал хората да бъдат част от по-голяма общност, обвързани заедно от споделени ценности. Исус покани всички хора, независимо дали са млади или стари, женени или неженени, да станат деца на Бога чрез вяра. Тези, които правят това, се присъединяват към ново семейство, което се характеризира с любов към Бог и един към друг.

Като родители е жизненоважно да имаме подкрепата на този вид общност, особено ако собственото ни семейство не е наблизо. Можем да се възползваме от това да имаме духовни братя и сестри, лели и чичовци, баби и дядовци, които могат да ни подкрепят в предизвикателната задача да отгледаме децата си.

Когато започнах да чета Библията като отчаян модерен родител, обърканата история на нашето малко семейство започна да се разгръща в една много по – голяма история. Постепенно започнах да виждам как неяснотата отстъпи място на яснотата, вината и страха ми се превърнаха в свобода, а несигурността ми – в смелост и увереност, които идваха от познаването на моето място в голямата картина на Бог. Това наистина бяха добри новини!